Театралната трупа е създадена в Хуманитарна гимназия “Д. Дамянов” като част от Клуба за естетическо възпитание (КЕВ).Този клуб е създаден като структура, която да отговаря на новите предизвикателства пред българското образование – търсене на разнообразни методи и форми за работа с учениците както в клас, така и чрез подходящи извънкласни дейности. Различни секции предоставят възможност за изява на талантливи ученици, формиране на умения за общуване и работа в екип. Целта е да се подпомогне учебно-възпитателната работа, да се обогати училищния живот и не на последно място да се следва принципа “Non scolae sed vitae discimus” – “Учим не за училището, а за живота”.

Неусетно и Театралния състав на ХГ натрупа своя история. Вече има „зад гърба” си немалко изиграни пиеси и натрупан опит, който обаче задължава все повече и повече. Най – голямото предимство, въпреки натрупаните години е вечната младост на актьорския ни състав, защото всяка година в трупата влизат нови таланти.

Театралната трупа при ХГ“Д.Дамянов” е създадена през учебната 1999/ 2000 г. от учениците на тогавашния ІХ “в” клас с ръководител г-жа Веселина Тонева, учител по бълг.език и литература.

Прощъпулникът е комедията “Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников – пиеса, предизвикала много овации, дала и увереността в собствените възможности. Любопитно е да се отбележи , че всички роли се играят от момичета – точно обратно на принципа във възрожденския театър, където ролите се играят от мъже.

Възрожденският дух продължава и през следващата 2000/ 2001 учебна година с постановка на пиесата “Свекърва” от А.Страшимиров.

По повод петата година (учебна 2001/ 2002 г) от създаването на гимназията изборът на пиеса е предизвикан от интереса към съвременната българска драматургия. Представена е пиесата на Недялко Йорданов “Ние не вярваме в щъркели”. Съставът на трупата се попълва с нови таланти, които дават заявка за предстоящи успехи и впоследствие ще оформят едно стабилно ядро.

Работата през театралния сезон 2002/ 2003 г. започна с пиесата на Ст.Л.Костов “Женско царство” и с включването на г-жа Маргарита Маркова като помощник на г-жа Веселина Симеонова. За консултант бе поканена актрисата от Драматичен театър “Стефан Киров” Лидия Гяурова. Професионалистът даваше много и изискваше много от участниците, а ние със Симеонова бяхме като ученици по актьорско майсторство. Ясно беше, че “летвата” се вдига, че с това, с което сме се захванали не е просто “театро” на самодейци, а стремеж към висок професионализъм. Целта беше не само да се представим на празника на гимназията, а най-после и обществеността на Сливен да забележи присъствието ни. За първи път ми се наложи да подбирам подходяща музика към пиесата. За първи път търсихме декори, с каквито не разполагаха в читалище Зора – трикраки столчета със софра, градинска ограда, кобилица с менци, домашно тъкани килимчета и т.н. Имаше и такива весели моменти като този с намирането на женска риза за дядо Еньо (Ивомир). За първи път имахме и суфльор –Зорница Стоилова, която макар да нямаше роля в пиесата отделяше от времето си, за да помага. Създадохме колектив изцяло завладян от интересната работа която предстоеше, и всеки знаеше и се съобразяваше със задълженията си . Незабравими ще останат изпълненията на Росен , Мирослава, Евгения, Ивомир, Пламена, Пламен и Владимир. Награда за всеотдайния труд на младите таланти беше посещение на постановка във Военния театър в гр.София.

По повод един проект на гимназията с гр. Ниш, Република Сърбия решихме през учебната 2003/2004 г. да играем “Г-жа Министершата” . След кастинг разпределихме ролите. Действащите лица ( типажите) бяха толкова разнообразни и пресъздадени с такъв колорит от нашите актьори, че премиерата продъжила 3 часа без антракт, не разколеба публиката да присъства и на следващите представления. Това показва , че трябва да си или голям почитател на Мелпомена, или възпитаник на ХГ „ Дамян Дамянов”, за да приемаш с толкова радост и аплодисменти всяко поредно представяне на “Г-жа Министершата”.

“Промяна” е точната дума характеризираща живота и работата на Ученическия театрален състав през учебната 2004/2005 г. Първата промяна е в обновяването на трупата с нови таланти, а втората с включването на г-жа Галина Балтаджиева, учител по история като ръководител. Изборът на пиеса не ни затрудни – “Милионерът” от Й.Йовков. Най-трудно се оказа търсенето на актьор за главната мъжка роля – Масларски. Бяха поканени няколко момчета от различни класове, но все не се получаваше. Дори колегите бяха съпричастни и помагаха в търсенето. Одобрен беше Михаил Петров, който положи изключително много труд и воля, даде всичко от себе си и успя да изиграе чудесно ролята си. И този път помощта на Лидия Гяурова беше безкрайно нужна. Мисълта на известния режисьор Слави Шкаров ”Лошо, но бързо!” често ни повтаряше тя . Започнахме да усвояваме някои от тънкостите на актьорската професия, че действително, за да достигнеш до аплодисментите на публиката трябва много да дадеш от себе си. Всички участници разбраха, че за актьора не е достатъчно само призванието, но и упорита работа върху себе си. За поредна година театралите се лишиха от коледната ваканция, за да репетират за премиерата през януари.

РОСЕН УЗУНОВ е първият ни ученик, който пое пътя към професионалната сцена. През лятото на 2005 г. бе приет в Театралния колеж “Любен Гройс” в класа на известния актьор проф. Илия Добрев.

През учебната 2005/2006 г. за първи път се сформира СИП “Театрално дело” под ръководството на актрисата Лидия Гяурова, който продължава и до днес. Започна сериозна работа върху пиесата на Валери Петров “Когато розите танцуват”. За премиерата отпечатахме класически афиши и успяхме да реализираме три представления в Сливен и едно в Котел. Всички преминаха с изключителен успех и за първи път трудът на театралите бе заслужено възнаграден.

Мюзикълът “Ще те накарам да се влюбиш” от Недялко Йорданов и музика на Хайгашод Агасян поставихме през учебната 2006/2007 г. със съгласието на автора и оригиналната музика на Хайгашод Агасян. С тази постановка участвахме за първи път във

„Втори младежки театрален фестивал на смеха” гр.Пазарджик и в Празниците на младежкото театрално изкуство в гр.Бургас, където получихме отличие за най-добър спектакъл.

Във връзка с НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА "УЧИЛИЩЕТО - ТЕРИТОРИЯ НА УЧЕНИЦИТЕ" НА МОН защитихме проект на тема “ Театърът – отворена и желана територия за учениците от ХГ “Д.Дамянов” . Чрез този проект желаем да ангажиране учениците от ІХ и Х клас на гимназията не само в учебния процес, но и в извънкласни дейности свързани с изкуствата. Това е и пътят, чрез който да направим съпричастни новите възпитаници на Хуманитарна гимназия към всичко онова, което я прави уникална вече 10 години – въображението, творчеството, непрекъснатото развитие , възможността всеки да изяви уникалните си качества и чрез това да стане част от хуманитарната ни общност.

Настоящият проект отговаря напълно на целите на Националната програма „Училището – територия на учениците”, а именно - развитието на творческите способности на учениците и уплътняване на свободното време със занимания, подпомагащи интелектуалното, духовното, нравственото и физическото им израстване.

През учебната 2007/2008 г изпълнението на проекта започна с постановката “Двубой” от Иван Вазов. Според актрисата Лидия Гяурова тази пиеса е истинско предизвикателство за режисьора в търсенето на такива актьорски средства, които да направят пиесата интересна. Как старомодният език на пиесата да бъде осъвременен, но не и без мярка, как сюжетът да се представи пред зрителите от ХХІ век и пак да звучи актуално? Днес към драмите на Вазов посягат малцина, но пък “Хъшове” на Александър Морфов и до днес препълва салона на Народния театър “Ив.Вазов”.

Проектът даде възможност на Театралната трупа да се сдобие със собствен реквизит, да постави пиесата в различни селища на Сливенска община. За участниците в трупата гостуванията в гр.Кермен и с.Селиминово са незабравим спомен.

.....”Свекърва”...

.....”Букетче сухи незабравки”....

.....”Любовни булеварди” ....

Трупата си има дневник, на чиито страници отразяваме реализирането на дадена постановка. В него пишат изповеди онези актьори, които завършват гимназията. Любопитно е да се докоснеш до искрените отговори на въпроси като: ”Коя е най-голямата добродетел?”, “Кой порок мразите?”, “Вярвате ли в приятелството?”, “Коя е любимата роля?”, “Кой е най-тъжният момент?” и т.н. Доказателство за добре свършена работа са признанията на самите участници.

Ето тези на Тихомир:

“Дето се казва на раздяла БЛАГОДАРЯ и ПРОЩАВАЙТЕ ! Бъдете живи и здрави, защото това е най-важното и носете в себе си възрожденския дух на Хуманитарна гимназия. Това прави ТОВА училище специално! Не го забравяйте! Съхранявайте духа, за да опазите и човека в него! Благодаря Ви благородни хора и учители! Вие сте богатството на България! Продължавайте мисията си!!!