EN

Дамян Дамянов


Дамян Дамянов

Родил съм се на 18.01.1935 г. в Сливен. Виелица навявала сняг в прозореца, за да скрие от очите ми деня, но той идвал заедно с мене и с моя първи копнеж по живота…От тоя ден аз съм "тръгнал" по белия свят, за да го обичам, за да ме обича и той.

Гимназия завърших в Сливен. Скъп спомен оставят в мен другарите, които толкова са ми помагали. Това е второто ми богатство след стиховете, а може би и по-голямо от тях. Първото си стихотворение напечатах през 1949 г. в Сливен.

Стихове пиша с едничката мисъл да съборя стената между себе си и хората. Аз не мога да ида при тях, нека песните ми идат и им кажат, че ги обичам.

Съпругата

На стотиците срещи с читатели Дамян не пропускаше да каже, че истинската си оценка един творец получава, уви, след своята смърт…

Аз мога с чиста съвест да кажа, че той получи заслужена оценка и приживе - беше един от най-четените и най-обичаните поети. Защото беше безкрайно честен и откровен в своето творчество, какъвто беше и в живота.

Не зная как би реагирал, ако някой му кажеше, че хуманитарната гимназия в родния му град ще носи неговото име… Вероятно би се притеснил и би казал, че не заслужава… Но гордостта, с която учителският колектив и възпитаниците на гимназията носят името му, биха го опровергали.

От сърце пожелавам гимназията да се превърне в най-престижното учебно заведение не само в Сливен, но и в България и нейните пoтомци да са бъдещите големи имена в изкуството и в хуманитарните науки!

Надежда Захариева

Потомците с любимата му дъщеря - Райна Дамянова

Група за художествено слово в НДК с Явор Дамянов - син на поета

Приятелите от гимназията К. Шарков и П. Веснаков

Павел Веснаков разказва за своя приятел от гимназията - Д. П. Дамянов:

"Той е рицар на другарските взаимоотношения. Обичам го и като поет, и като човек. Честен е до болка. Дамян изстрада живота си. Всичко за него беше страдание. Ако е вярно, че истината се ражда в страданието, то тогава той е най-истинският поет. В него няма фалш, няма измислени ситуации, всичко е дълбоко преживяно… Обичам го като брат…"

Из книгата "Орис" на С.Келеведжиева


 

Copyright © 2008-2024 ПРОФИЛИРАНА ХУМАНИТАРНА ГИМНАЗИЯ "ДАМЯН ДАМЯНОВ" - СЛИВЕН" | RSS емисия

Изграден от Sliven.NET | Дизайн от Sliven Net | Програмиране и SEO от Христо Друмев