И през тази година хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов” предлага на учениците, завършили основно образование, прием в две паралелки – една с профил „Хуманитарни науки” с интензивно изучаване на английски език и втора – по професията „Екскурзовод“ с разширено изучаване на английски език. Местата в хуманитарната паралелка са подходящи за седмокласници, които държат освен на литературата, и на предметите история, философия и на английския език, тъй като ще могат да избират някоя от тези дисциплини за държавните зрелостни изпити при завършването си. Широк е спектърът от професии в туризма, но най-вдъхновяваща безспорно е тази на екскурзовода. Ако най-кратката дефиниция за този бизнес е че сбъдва мечти, няма спор, че непосредствен фактор за това е водачът. За да стане той отличен професионалист, е хубаво „прихващането“ на занаята да започне още в гимназиалния етап на образованието – и това може да стане при нас.

И докато работата на екскурзовода вече е много популярна, то за хуманитарното образование все още мнозина питат какъв е неговият смисъл. За тях ще кажем, че хуманитарните науки ни помагат да разбираме другите чрез техните езици, истории и култури. Те насърчават социалната справедливост и равенството. И разкриват как хората през вековете са се опитвали да осмислят света в морален, духовен и интелектуален смисъл. Хуманитарните науки учат на съпричастност. Подготвят ни да се справяме критично и логично със субективна, сложна, несъвършена информация, да преценяваме скептично доказателствата и да разглеждаме всеки въпрос многостранно и в дълбочина. Чрез хуманитарните науки учениците развиват умения за писане и критично четене, за креативно мислене и действие. Хуманитарните дисциплини – литература, история и философия, ни учат да разсъждаваме, да сме хора, които непрекъснато задават въпроси за своя свят. Хуманитарните науки развиват информирани и критични граждани, без които мисията на демокрацията не би могла да се осъществи.

В допълнение на казаното – един на текст (превод от английски на Александър Тончев) на определения за „най-велик английски поет на XVIII век”, АЛЕКСАНДЪР ПОУП.

СЕБЕПОЗНАНИЕТО

Не гледай Бога, себе си познай —

човекът за човешки ум е пай.

Ни рак, ни риба, мелез двоелик,

неясно мъдър, тромаво велик;

скептик, видял в познанието хляб,

стоик, неустоял — бидейки слаб;

аха да литне, ха да спре безкрил,

животно или бог е, не решил,

ту следващ своя ум, ту свойта плът,

жив — мре си, мислящ — все на кръстопът;

невеж и просветен, все дирещ друм,

грешащ от глупост, и от много ум;

във доводи и страсти омотан,

от себе си корѐн и оправдан;

за слава и падение роден,

на всичко господар, на всичко в плен;

творец и съдник, роб на ленността,

венец, загадка, глума на света!

Науката последвай, дивна твар! —

мери моря и въздух, земний шар;

планетите намествай да кръжат

и управлявай слънчевия път;

във сферите с Платон се извиси

и седмата кристална твърд търси;

или му с учениците блуждай,

несмислен, свят от словото създай —

така, светило станал със слова,

върти слънцепоклонникът глава.

Всевечний ум на мъдрост поучи,

па в себе си се вгледай, и мълчи!