В понеделник пред ученици от клуб „Памет“ в Профилираната хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ за живота и делото на безкористната самарянка говори директорът на гимназията Жельо Радев. Той се позова на най-пълното представяне на видната ни съгражданка, достойна да се нарече сливенската Майка Тереза, намиращо се в книгата на Светлозара Курдова и Стефан Стефанов „Страници от историята на фотографията в Сливен“*. За живота на жената, за която майчината длъжност е над всички други задължения, авторите са отделили няколко страници. Щилияна Панова е родена на 20 октомври 1870 г. в заможното сливенско семейство на Андрей Шишков. Завършва Роберт колеж в Цариград. Щилияна е на 16 години, когато в Сливен на 5 май 1886 г. тържествено е посрещнат княз Александър Батенберг и на организираната в негова чест вечеринка женското дружество „Майчина длъжност“ му поднася венец. Височайшият гост произнася думи на благодарност към жените, оказали помощ на организацията на Червения кръст по време на Сръбско-българската война, а щом засвирва оркестърът, князът избира за първия танц най-красивата девойка сред посрещачките си - Щилияна.

Скоро младата жена се омъжва за военния ковчежник Димитър Панов. Ражда им се само едно дете – Никола, тъй като семейният им живот е твърде кратък. Съпругът умира през 1891 г. на 34 години. За младата вдовица остава утехата по грижите за сина. По време на Балканската война обаче, на 29 юни 1913 г. , и той умира от коварната холера. До края на земните си дни Щилияна Панова не сваля траурното облекло. Измъченото ѝ сърце търси отдушник и го намира в последващите години в безкористните ѝ грижи за хората в беда – за бедните, болните и онепраданите и преди всичко за децата, останали сираци след войните.

Началото на благотворителна ѝ дейност се свързва с вечеринки, на които събира средства за бедните ученици от Сливен. Успешните акции ѝ дават самочувствие и сили да продължи тази линия на обществена ангажираност и занапред. Ако трябва да претеглим и сравним всички нейни действия през годините, несъмнено най-значимото е построяването на Пансиона за сираци от войните „Майчина длъжност“. През годините в тази сграда за продължителен период живеят и учат деца, останали без родителски грижи, след това биват настанявани в различни учебни заведения, а днес тя е предоставена на Художествената гимназия. В паметта на по-възрастните граждани на Сливен обаче тя си остава „Домът за сираци“. Малцина са вече хората, които свързват това име с името Щилияна Панова. Няма никъде малък знак, който да възстанови справедливостта към едно от най-безкористните събития в Сливен – построяването на тази изящна и функционална и днес сграда.

• Снимките към текста са от посоченото издание и са на фотографа любител Васил Шивачев (1896 – 1991 г.)