ДА СИ СПОМНИМ ЗА ДАМЯН ДАМЯНОВ

Той си тръгна от този свят на този ден през 1999 година, а на следващия ден Николай Хайтов, председател на Съюза на българските писатели, в надгробното си и пророческо слово каза: "Вчера сутринта България загуби един от най-четените и обичани свои поети. Той е най-големият страдалец сред съвременните български поети, който въпреки невероятно тежкото си състояние успя да запази достойнството си и творческата си репутация. Като поет ще заеме видно място в българската литературна история".
Училищната общност в Профилираната хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ – Сливен се покланя пред светлата памет на своя патрон и припомня на всички, които обичат Дамяновото слово един от лиричните му шедьоври:
ЛУННА СОНАТА
В тази бяла лунна тишина
кой ли свири лунната соната
и разплаква бледата луна,
и я сваля до сами стъклата?
Притвори прозореца!
Мълчи!
В долния етаж едно пиано
свири много тъжно. Не плачи!
Нищо, че навън се мръкна рано!
Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,
птиците със влюбени зеници
тихичко си дават таен знак…
Не плачи! Нали и ти си птица!…
Нищо, че тополите шумят
и раздават обич и прохлада,
а под тях прегърнати вървят
всички млади, а и ти си младо!…
Не скърби, затворено сърце!
И за теб ще дойде светлината!
Чувай — долу две добри ръце
тъжно свирят Лунната соната
Още снимки от новината