Той си тръгна от този свят на този ден през 1999 година, а на следващия ден Николай Хайтов, председател на Съюза на българските писатели, в надгробното си и пророческо слово каза: "Вчера сутринта България загуби един от най-четените и обичани свои поети. Той е най-големият страдалец сред съвременните български поети, който въпреки невероятно тежкото си състояние успя да запази достойнството си и творческата си репутация. Като поет ще заеме видно място в българската литературна история".

Училищната общност в Профилираната хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“ – Сливен се покланя пред светлата памет на своя патрон и припомня на всички, които обичат Дамяновото слово един от лиричните му шедьоври:

ЛУННА СОНАТА

В тази бяла лунна тишина

кой ли свири лунната соната

и разплаква бледата луна,

и я сваля до сами стъклата?

Притвори прозореца!

Мълчи!

В долния етаж едно пиано

свири много тъжно. Не плачи!

Нищо, че навън се мръкна рано!

Нищо, че в гнездата, пълни с мрак,

птиците със влюбени зеници

тихичко си дават таен знак…

Не плачи! Нали и ти си птица!…

Нищо, че тополите шумят

и раздават обич и прохлада,

а под тях прегърнати вървят

всички млади, а и ти си младо!…

Не скърби, затворено сърце!

И за теб ще дойде светлината!

Чувай — долу две добри ръце

тъжно свирят Лунната соната