Да, аз не съм учила в ПХГ "Дамян Дамянов", но тази гимназия ми е дала много - любими хора, добри познати, учители, уважение, среда. В навечерието на празника ѝ искам да ѝ върна поне малко, предвид сегашните обстоятелства, защото това е моят начин да говоря:

Отлита словото

от слънчевите шепи.

Лъжци на новото-

те мислят ни за слепи.

Отлита минало,

родина и човечност.

Души изстинали

копнеят да изхвърлят вечност.

Отлита пегасът,

унил портретът пада...

Но чуйте възгласа,

нима ви изненада?

Нима сте тръгнали

просветен огън да гасите?

Нима със оправдания

ще връзвате очите?

Нима не знаете

какви любов и плам

ще опознаете

във този светъл храм?

От учениците - признание,

учители, даряващи познание,

а вие, мили дами, господа,

забравихте май думичката свобода...

Аз вярвам, че ще бъде,

както била е досега.

Гимназията ще пребъде!

Но борбата трябва ни сега.

с любов и признателност, аз

_____________________________________________

Активен участник в курса по творческо писане в ПХГ "Дамян Дамянов", воден от Валентина Радинска.