В Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България представителна група на Профилираната хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов” участва в ритуала-поклонение на площад „Хаджи Димитър”. Поднесохме цветя пред паметника на Войводата и на сливенските възрожденци. В двете минути, в които сирените в цялата страна приканиха всеки признателен българин да преклони глава в памет на героите, си припомнихме това стихотворение на нашия патрон

ДАМЯН ДАМЯНОВ

ХРИСТО БОТЕВ

Там, над Враца, на Балкана

той лежи и досега —

на гръдта със жива рана,

във гръдта — с една тъга.

Рана мъжка, рана люта,

рана, колкото звезда.

Рана, но не от барута —

от самата свобода.

А тъгата… Ах, тъгата

като врана го кълве…

— Сестро, де е Караджата?…

…Духат бесни ветрове.

Падат зими зли и диви,

падат истини, лъжи.

Между вълк и самодива,

баладичен, той лежи.

Легендарно неизвестен.

Стар — преди да е живял.

Своите безсмъртни песни

даже в книжка не видял.

Той лежи, лежи в Балкана —

най-големият от нас.

А ний — още малчугани —

се боричкаме за власт.

Правим кариери, книги,

вдигаме пазарски шум…

А пък нему си му стигат

Вола и един куршум.

Те му стигат, за да може

да прошепне с глас висок:

„О, мой боже, правий боже!“

и той сам да стане Бог.

2. VI. 1969 г.