Всичко започна на 17 април 2012 в 06.00 сутринта. Потеглихме за София, от където имахме полет за Варшава с прекачване за Краков. След цял ден на изморително пътуване и кратки почивки пристигнахме към 20.00 часа в Краков- един уникален град. Нощните светлини го правеха толкова голям и бляскав. Всяка от нас тръгна със семейството, при което беше настанена. Хората бяха много гостоприемни и позитивно настроени към нас. Всеки ден в прекрасния Краков беше различен и неповторим.

В сряда и четвъртък карахме по 2 учебни часа с класа на нашите нови приятелки Паолина и Йоанна. Те са 11 клас, но учим сходни неща. Училището е голямо и старо. Има тенис корт и футболна площадка. Освен нас - учениците от България, имаше и деца от Португалия, Италия, Румъния и Литва. С тях също се опознахме и сближихме.

В сряда представихме нашата презентация на тема „Спасяването на българските евреи през Втората Световна война”, a нашите партньори представиха своята работа до момента. След това направихме разходка из стария Краков, двореца „Вавел” и други забележителности на града. Вечерта прекарахме отново заедно със семействата. Поопознахме се и разбрахме много интересни и нови неща.

В четвъртък след работните сесии и учебните часове посетихме Солните мини във Величка, малко градче близо до Краков. Гледката си струваше. Всичко наоколо беше от сол- стените, тавана, пода и статуите. След цял ден обикаляне бяхме много изморени, но нямахме право на почивка. Продължихме с разходките и красивите гледки. Нощем Краков е още по-красив и страхотен. Имахме чувството, че тези хора не спят. Улиците бяха винаги оживени и пълни с хора- било то местни, туристи или просто улични музиканти свирещи истинска музика и допринасящи за уникалната атмосфера в града.

На следващия ден петък бяхме в Аушвиц. Посещението беше подтискащо, но необходимо и поучително. Един добър урок,че трябва да спрем с войните и да бъдем толерантни към всеки различен.

В събота сутринта посетихме уникален подземен музей с най-различни експонати, запазени от преди стотици години. Останалата част от деня прекарахме в забавления и разходки. След цял ден изпълнен с незабравими моменти, беше време да си стегнем багажа . На раздяла беше много тъжно, защото се опознахме и станахме приятели с нашите домакини и техните семейства. Сбогувахме се и си обещахме да се видим през март 2013 в България.

Това беше най-хубавото пътуване, на коeто сме били. Благодарим на нашите приятели от Полша за топлото отношение и незабравимите мигове!

http://eutolerance.wordpress.com/about/