Екскурзиите са едни от най-приятните изживявания в ученическия живот. Понякога чакаме цяла учебна година за ден-два пътуване из родината или в някоя съседна страна. Но понеже за разходките до чужбина са нужни повечко пари и тази година избрахме маршрут из родината. А и да си призная, много от съучениците ми, пък и учителите ни от Хуманитарната гимназия „Дамян Дамянов” в Сливен, напоследък сме подвластни на омаята на Родопа планина. Така че от няколкото маршрута, които ни предложи туристическата фирма, избрахме онзи, който щеше да ни отведе към Вълшебната планина с чистите води, зелените гори и безкрайните сини небеса. Предварително следихме и прогнозите на синоптиците и единодушно решихме да търсим хотел с открит басейн, предвид жегата, която щеше да постави на изпитание туристическия ни дух.

Туристическото пътуване си е сбъдната мечта, но в началото има за прескачане една висока бариера – подготовката на документацията. Събирахме я няколко дни – хартия на фирмата, автобуса и хотела, листи с подписи и печати на училището, бумаги, подписани от родителите и какво ли още не. Слава богу, на 25 юни поехме на югозапад и първата ни спирка бе в Пазарджик. Градът изглежда добре – с многото пешеходни зони, паркове и художествена украса. При ученическите екскурзии влизането в музеи е неизбежно. Историческият музей в града на Марица е с интересна експозиция и ни запознава с миналото и етнографските особености на региона.

Велинград е градът в България с най-много минерални извори, а напоследък и с най-бързо строящи се хотели, предлагащи различни водни процедури. Бяха ни предупредили, че околността на най-големия наш карстов минерален извор – Клептуза може да ни посрещне леко занемарена и доста замърсена, но бяхме вече решили на място да видим как стоят нещата. И открихме трети неприятен за наивния турист елемент – многобройните сергии и павилиони, натискащи се да им оставим от скромните си дневни по някой и друг лев за недотам добър сувенир или за друга съвършено непотребна дреболия. Добре, че всичките ни очаквания за удобства и комфорт в хотела бяха надминати, та бързо забравихме някои от несгодите, които са си чисто наш български патент.

На втория ден ни предстоеше да изживеем трагичната история на гордия Батак. Всичко, което бяхме учили в училище, докоснахме на място. Смятам, че докато я има България, този малък наш град ще бъде вечен паметник на българския дух, устремен към свободата. Беседата на уредничката в историческия музей не остави никой от групата безчувствен, равнодушен или спокоен. Всички след това влязохме в църквата-костница „Света Неделя”с респект и страхопочитание, за да сепреклоним предподвига и саможертвата на батачани от 1876 година.

Последната забележителност, която посетихме преди отпътуването за Сливен, бе пещерата „Снежанка”, създадена от природата преди повече от 3,5 млн.години. Изкачването(а после и слизането) по трикилометровата пътека в горещия ден си струваше – в мрака на пещерата пред нас се откриха безброй форми и овали, на които човешкото въображение през вековете е дало най-подходящите названия.

Два дни извън училище със съучениците и учителите не са кой знае какво приключение, но бяха изпълнени с много положителни емоции. Пътувахме заедно, споделяхме мисли и впечатления от видяното. Направихме много снимки и вероятно тази екскурзия ще остане един от най-хубавите епизоди в ученическия ни живот.

Иван Тенев

ученик от 10а клас