Народни будители
Честит Ден на народните будители!
Днес е един… паметен ден. Един емоционален ден, един ден с особена, изключителна, неповторима стойност за нас. Днешната дата не е само обикновен параграф от миналото. Първи ноември далеч не е само празник, той е и символ. Символ на вярата, символ на спомена за миналото, което ще проправи пътя на бъдещето, символ на онова, което стои точно пред нас, но върху което ние така и не се замисляме. Често говорим за това в колко жестока и опасна действителност живеем.
Тази година празника по традиция беше почетен от учениците на хуманитарна гимназия „Д. Дамянов”. Цветя и венци се поднесоха пред барелефите на сливенските будители. Авторите на есета- Денислава Стойчева 7а клас, Калояна Георгиева 11б клас и Кристин Баджева 11а клас бяха естествено и искрено продължение на словото на заместник кмета на Сливен Иван Славов.
Денят на народните будители сам по себе си е светлина, която ни кара да си спомним, да се поучим, да се борим и да продължаваме, да се преклоним и да подражаваме. Дано, дано само никога да не забравяме. Поклон пред паметта на всички светци, възрожденци, революционери, творци, борци и герои, посветили себе си на любимата майка България!
Поклон, будители народни!
Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин. Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация. Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна предпоставка за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно!
Нашите възпитаници Денислава Стойчева от 7а клас, Калояна Георгиева от 11б клас и Кристин Баджева от 11а клас споделиха своите мисли за будителството днес на площад “Хаджи Димитър”. Ето някои от тях: “Днес е празник! Празник на нашите будители, светци и писатели, на онези, смелите, които са загинали не за собствена слава, а за тази на България. Празник на учителите ни, пък и на всички други, допринесли за това, ние, младите сега да имаме красиви училища, в които да се учим на любов и вяра, да имаме букви и цифри, и пъстри учебници, които да ни издигат в науката. И книги! Прекрасни, мъдри книги! Аз на това най- много се радвам...Аз обичам да чета. Книгите са моето богатство, без тях съм нищо...Според някои от моите връстници, книгите не те правят стойностен, но аз мисля, че това, което те разбират под думата “книга” не е това, което разбирам аз... “ /Денислава, 7 клас/
“Кои са будителите сега? Отговарят ли на това описание? Защо честваме техния празник? Все въпроси, на които отговор бихме дали трудно, ако се замислим... А нас кой ще ни събуди? Подвластни на телевизията, имитиращи популярни идоли, манипулирани от обществото. До кога ще сме без мнение? ...Иска ми се да вярвам, че има надежда. Надежда за по – добро бъдеще, където този празник не е извинение да не ходим на училище, а на който всеки българин ще поспре и ще помисли какво празнуваме...В това време на еднообразие и негативизъм, където всичко изглежда песимистично настроено, все пак има нещо хубаво. Ние имаме шанс да сме тук и сега, да живеем, благодарение на тези велики личности от миналите векове. И ние трябва да се събудим, за да не позволяваме да ни управляват и манипулират. Ако се вгледаме вътре в нас, кой знае, можем да намерим някой будител...” /Кристин,11а/
